В края на ноември

Оголените дървета пробиваха мъглата на ноември, а последните червени и жълти листа падаха. Снусмумрик навлезе в безкрайна тишина сред гората. Хемулът бавно се събуди и осъзна, че отново е самият той; внезапно му се прииска да бъде някой различен. Филифьонката остави страховете и усещането за самота зад себе си и извади куфара си. Малкото хомсче прекъсна саморазказваната приказка за майка си и семейството, решавайки още сутринта да тръгне на път. Единствено Мюмлата се чувстваше прекрасно - от главата до петите - но дори тя започна да се подготвя.
Така те поеха на север към тихата долина, мечтаейки за чувството да се събуждаш сутрин в муминската къща с радост в душата. Но къщата беше необичайно тиха, а муминтролите неочаквано отсъстваха. Как ли ще успеят да намерят общ език тези няколко странни персонажа?