Сред злачни пасбища

След като баща й сложи край на живота си, Тарюн се завръща в Несков и заема неговото място. Вътрешно тя е раздирана от вината, че по непреднамерен начин е допринесла за смъртта му, а наследството ѝ тежи все повече. Обсебващата отговорност, призивът на кръвта и новоразбудените корени на семейството сякаш я обгръщат. Братята на покойния ѝ баща планират бъдещето, но всичко опира до нея - нейното присъствие остава около суровия фиорд...

Тази история представлява завършека на съвременна скандинавска сага. Нишките в сюжета са ярки - дори когато нямат цвят. Те непрекъснато се отклоняват една от друга, движейки се под влиянието на своята уникалност или бягайки именно заради нея; между тях има пропасти, които изглеждат невъзможни за преминаване... Може ли изобщо да се сплетат в здрава структура, способна да устои на предизвикателствата на бъдещето?