Спомен за светлина Кн.14 от Колелото на времето

Колелото на Времето непрекъснато се движи, а епохите идват и си отиват, оставяйки след себе си спомени, които с времето стават легенди. Тези легенди постепенно избледняват до митовете, а дори и самият мит може да бъде забравен, когато свързаният с него Век се завърне. В един период, известен като Третия век — време на предстоящи събития и такова, което вече е преминало — над Мъгливите планини задуха вятър. Този вятър не представляваше начало; при въртенето на Колелото на Времето няма истински начала или крайща. Но все пак бе знак за някакво начало.

"Спомен за светлина" бележи Последната битка — Тармон Гай-дон — в цялата й великолепна и страховита прелест. Светът стои на ръба на унищожение и надеждата му зависи от решението само на един човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон.

Сцените от битките излъчват удивителна автентичност... Злото е вплетено в доброто; опасности дебнат във всяко обещание за спасение; чувството за неизменност и непредвидимостта на събитията носят отражение на американския опит през последните тридесет години, подобно както преживяванията от Първата световна война оказаха влияние върху произведенията на Дж.Р.Р. Толкин.