Огънят на времето

Времето е като огън, а ние сме единствените материални същества. Не сме уязвими - нашата сърцевина е изградена от въглерод, който е изключително устойчив на пламъци. Всеки процес на горене представлява изгаряне. Превръщаме материя в диаманти, за да генерираме искрящи идеи и чувства. Изразходваме вещества, за да имаме време. Запалваме се по концепции, борим се с вдъхновение; желанията ни изпепеляват и как силно се възпламеняваме при важни моменти – думите оставят следа върху нас. Има жажда, която изгаря душата ми; болката ме изпълва... Обичам те с вулканична страст; чувствата са като лава – понякога замръзват или избледняват... Косата става тънка, кожата губи своята плътност и костите ни стават крехки – горим и ставаме все по-ефимерни. В крайна сметка само очите ни остават живи; спомените запалват огъня в нас: горим все по-малко и светим все повече до момента на угасването си. Остава само пепел от нас – понякога златиста, но тя ще бъде тук само докато не дойде първият порив на вятър...