Кървави разкази

Несломимият балкански дух оживява в дълбоките и автентични разкази на Александър Чакъров. В тях мъжете и жените защитават своята чест с нож, без да се страхуват от смъртта, а единствено от срама. Един от разказите му – „Балканска мадона” – е включен в немската антология „Българските разкази на XX век”, редом до произведения на Емилиян Станев, Николай Хайтов и Йордан Радичков. Разказите в сборника „Кървави разкази” следват традицията на силната българска проза, представена също така в творби като „Трънски разкази” и „Балканска сюита” на Петър Делчев, както и в "Възвишение" на Милен Русков и "Калуня-каля" на Георги Божинов.

Александър Чакъров не принадлежи към групата автори, които използват сложни литературни похвати; неговите истории са написани открито, със силен драматизъм и без излишна художествена украса или затормозяващи вътрешни лирически размисли. Произведенията му не само че не скучаят читателя, но за съвременната ни проза това е рядкост. Те несъмнено имат правото да живеят литературно сред критицизма.

Николай Хайтов споделя:

„Обожавам Хайтов! Той ми е учител по писане. При последния ни разговор той каза: 'Хайде - вземи инициатива, помагай...'. Неговото перо напомня кралимарковски боздуган; дали ще успея да го повдигна – нямам представа.”

Авторът

Разказите в "Кървави разкази" могат да се сравнят с игра на руска рулетка без празно място във барабана; всяка история представлява патрон с опустошителна мощ. Всеки един сюжет може жестоко да ви разбие и след това събере парчетата ви в една хаотична купчина за кървав спомен под звуците на ракия и барут.

Ако търсите добре оформени текстове с финес за ръкопляскане, то при четене на “Кървави разкази“ вероятно ще искате да ударите капата о земята или даже да прокълнете вселената, изпитвайки недоволство спрямо света около вас.

Чакъров не предлага деликатна литературна екскурзия или фини беседи относно "екзистенцията", а вместо това задава трудни въпроси директно лицето срещу стената; отговорите обаче идват като дим след изстрел – закъснели странични ефекти… ако сте готови да ги усетите.
Петър Делчев