Завръщането на думите

Средновековният мислител Пиер Абелар, живял през XII век, в своята автобиография „История на моите нещастия“ детайлно описва забранената си любов с ученицата си Елоиза. След като семейството й го наказва строго чрез кастриране, те се разделят и постъпват в манастири. Единствената им връзка остава кореспонденцията помежду им – тя изразява чувствата си към него, а той споделя обичта си към Бога. При внимателното четене на произведението се създава усещането за силна субективност, която пренебрегва емоциите на Елоиза. Любовната драма е показана единствено от неговия ъгъл, докато гласът на Елоиза остава незабелязан и забравен.

В романа на Гоце Смилевски за първи път разкриваме истинската история за вътрешните борби и преживявания на Елоиза; нейният глас оживява, разказвайки трагичната съдба – от ранния период на любовта до раздялата с Абелар и страданието по загубеното дете. „Завръщането на думите“ предлага ярък портрет на най-образованата жена в Париж от онова време, която е затънала в сложна мрежа от любовни желания, амбиции и жестоки нрави в суровата историческа епоха.