Бягащият човек

„Бягащият човек“ от Стивън Кинг е роман, който предвиди безпрецедентния ръст на риалити телевизията и вдъхнови множество книги и филми, сред които най-забележителен е „Игрите на глада“.

Изданието предлага нов превод от Адриан Лазаровски и съдържа есето „Колко бе важно да бъда Бакман“, в което Кинг разкрива подробности за своя псевдоним Ричард Бакман – под името, с което създаде някои от най-добрите си произведения.

-----

Действието се развива през 2025 година. Световната икономика е срината, а Америка се сблъсква с екологична катастрофа. Всеобщата телевизия заблуждава обществото със садистични игри, при които участниците рискуват живота си в опит да спечелят малки суми пари.
Бен Ричардс е загубил работата си и надеждите си. Малката му дъщеря страда от заболяване, а медицинските сметки са непосилни за жител на бедните райони. Единствената му възможност остава участие в „Бягащият човек“ – най-вълнуващото риалити шоу на Всеобщата телевизия, където всеки зрител става част от преследването. В продължение на един месец Бен трябва да се укрие не само от специално обучени ловци, но и от обикновени хора готови да го предадат срещу награда. Наградата за оцелял след гонитбата е един милион долара. Уловката? Никой досега не успява да оцелеe.

-----

Стивън Кинг публикува „Бягащият човек“ през 1982 г., използвайки псевдонима Ричард Бакман (под него излизат известните романи като „Дългата разходка“, „Гняв“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“, „Отмъстителите“ и “Огън”).

В контекста на творчеството му, това произведение значително се отличава – вместо свръхестествения ужас характерен за повечето негови книги, то напомня класическите антиутопии като "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли, "1984" на Джордж Оруел и "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри.