Ръкопис за петте стъпала

Днес името на Миямото Мусаши, непобедимият майстор на меча, е познато на всеки японец. Той произхожда от древен самурайски род и остава сирак на седем години, след което чичо му – свещеник в будистки манастир, го приема при себе си. В този манастир той научава основите на кендо или Пътя на меча. На тринайсет годишна възраст, въоръжен само с тояга, побеждава опитен съперник в първия си двубой. Скоро след това напуска манастира и тръгва по пътищата на Япония със старо кимоно и два самурайски меча като единствено имущество; това обаче не му пречи да се утвърди като легендарна фигура през XVII век.

Наблюдавайки барабанчика в манастира, Мусаши развива уникална техника за бой с два меча, която прави защитата му практически непробиваема. Неговото умение достига такова ниво, че става неуязвим дори когато използва само дървен меч. Когато навършва шестдесет години, той се уединява в планината Ивато и пише книгата "Ръкопис за петте стъпала". Словото му се оказва толкова остро колкото неговият меч; произведението надхвърля рамките на кендо и представлява философията за победа приложима както във военното дело така и в съвременния бизнес.

В паузите между частите от ръкописа Мусаши рисува; именно тогава изработва известния автопортрет чрез който можем да видим как е изглеждал средновековният майстор. През 1645 г., след завършването на книгата си, той умира.

**ЗАБЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА**

По отношение транскрипцията

Шушкави съгласни (ж, ч, ш , дж) в българския език са твърди докато техните японски аналози са меки - разликата е обозначена даже в Международната фонетична азбука чрез различни символи за всяка група звуци.

Японската графика предава мекостта посредством букви последвали йотувани гласни. В българският контекст ж ,ч ,ш ,дж винаги звучат твърдо (виж напр.: П.Пашов "Българска граматика", София 1999), затова няма нужда от буквите ь , я или ю след тях . От друга страна комбинации като шя , шю или шьо остават напълно разбираеми за носителите на български язик . В Речника от Найден Геров редовно присъстват буквосъчетанията я и ю след ж,ch sh,dj .

Сегашната наредба касае географските имена но несъмнено би било нелепо личните имена да бъдат третирани по различен начин ; ако например правилата предписват Шьонефелд вместо Шонефелд защо Башьо да не бъде написан именно така ?

Предходните нормативни документи категорично забранявали употребяването им непосредственo след ж,ch/sh/dj.Сега обаче практиката може смело да бъде ревизирана т.к трансформации тип Башьо към Башo вече са необосновани а днешното законодателство допуска такивата изменения .

Аргументът „Башo” срещу „Башьo” изглежда немалко убедителен особено взимайки под внимание наличността исторически примери .

Следователно заглавие подобно “Горин но шьo“ ще бъде коректна транскрипция спрямам bивше представяне ”Горин но шо“. Литературният знак ь показва необходимостта звукa “ш" да прозвучавa по-меко отколкото сме свикнали до момента

**За японските мечове**

В определени преводи относими към тази книга може да намерете термини описатели : дългий/кратък / извънредно дълго/по-кратък.. всичко това реализация предполага говорене просто за три вида: тачи( най-дългият ) катана (среден) вакидзащи(най-краткия). Когато сравняват катана с вакидзащи терминология включително малък мече . При сблъсък между тачи&катана акцентът пада върху дълги/кратки модели.