За рамките на литературата

Тази книга разширява пределите на българската литература и анализира нейната структура. Тя идентифицира както съзнателните, така и несъзнателните митове, които са предавани през поколенията, и ги разглежда поотделно. Авторът навлиза в процеса на формиране на националната литературна стойност и излиза оттам с копие на вътрешния технологичен наръчник.

Не става дума за литературата такaва, каквато бихме искали да виждаме. Това е произведение за литературата в нейното реалистично отражение – ако се задълбочим в фактите.

„За рамките на литературата“ представлява третото издание от Владимир Трендафилов, който проучва скритите динамики, механизми и ценности в българското писмено наследство. Предишните му трудове включват: „Неизличимият образ в огледалото: актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през ХІХ и началото на ХХ век“ (1996) и „През седмица в литературния аквариум“ (1999). Освен това той е автор на две стихосбирки: „Четирите фокуса“ (1997) и „Смъртният танц на фокусника и други стихотворения“ (1999). Превеждал е също творби от английски език като тези на Силвия Плат, Тед Хюз, Уилям Бътлър Йейтс и Дъглас Дън.

Основният въпрос остава: защо българското литературно поле толкова активно се представя под формата на класика? Както знаем, основополагащите параметри и ценности възникват през етнонационалния ХІХ век – време когато държави се отделят от империи, а църкви от Църквата; класическата идея постепенно се заменя с различни класики... В нашия случай – при образуването на нова държава от разнообразни местни диалекти και налични текстови ресурси под влиянието на чужди модели – класиката не е избрана традиция, а първоначално действие във сферата на националната литература. Липсвайки друго съдържание обаче тя неизменно води до концепцията за класиците.