Венера в Пафос

Книгата изследва филологическото познание като тристранна връзка между детайлното анализиране на текста, неговите въображаеми форми и т.нар. "фамилиарност", която прави мисленето релевантно. Завръщането на Венера в родния й Пафос символизира програмно преосмисляне на статуса на филологичното знание. Този опит не произтича от "опозоряването" на дълга традиция, а по-скоро от разкритията за нейния истински дух. По този начин основните теми в книгата включват реториката, критиката на текста, преводимостта му и градското остроумие – всичко това представлява система от правила, закодирани в гръко-римската античност.