Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот

Способността да се смее и да радва другите е истински дар, с който човек идва на света. Тази способност носи неописуема радост и представлява източник на автентично удоволствие. Усмивката прави лицето по-привлекателно и вдъхновено, възстановявайки силите за справяне с предизвикателствата, а също така по един магически начин укрепва надеждата за утрешния ден. Възприемането на света и оценките му придобиват нова перспектива.

Георги Парцалев притежаваше този рядък талант в себе си и го разпространяваше около себе си с цялото си присъствие. Неговият тънък, дългокрак силует, внушителните мустаци и големите очи, изпълнени с детска невинност, привличаха внимание. Смехът ни беше непрекъснат – но не се смеехме над него; ние смеехме заедно с него – над света около нас, недостатъците на хората и удивителните моменти от ежедневието ни. Този смях бе светъл и искрен, лишен от злоба или подигравка. Той произлизаше от жизнерадостта и богатството на душа със широка сърцевина, която вярвала в доброто преобразяване у хората; вместо да осмиваше недостатъците им, предпочиташе безобидната шега и добродушното остроумие.
Севелина Гьорова