Цветана Манева. Фениксът на българския театър

„Имала съм моменти, в които почти отново се раждам след трудности. Чувствала съм се напълно срината, обидена и обезверена. Въпреки това притежавам достатъчно сили, за да преодолея всичко.”
Цветана Манева

„Когато мисля за творчеството на Цветана Манева, изпитвам удивление не само заради нейния изключителен талант. Българският театър е имал и все още има множество даровити актьори – това не е просто клише. То е доказано в настоящето на театралната сцена, която често страда от липса на условия и подкрепа. Ако българският театър продължава да съществува, то благодарение на актьорите, които са призвани за тази професия и са готови да понесат много предизвикателства в името на изкуството си. За тях театърът никога не е бил просто работа; той представлява начин на живот. Тези, които търсеха слава или богатство чрез сцената вече отдавна са се отказали.

Моето възхищение към Цветана произлиза главно от нейния характер и личност. Актриса с толкова ярка дарба, проявила я рано, трябваше да премине през многобройни испытания свързани с капризите на театралната съдба и да понася критики. И въпреки всичко тя не само че продължава да изгражда своите героини но също така защитава творческата си идентичност и художествените си убеждения. Тя притежава уникална гордост — дълбока и контролирана, изпълнена със забележително достойнство; преминава през суетността и празните приказки зад сцената с непоклатимо спокойствие. Тази гордост блести особено ясно чрез начина по който оформя образите си: те комбинират спонтанност във чувствата със значима трагическа дълбочина в страстите й.

Цветана символизира нашата съвременна българска трагична актриса - принадлежи към рядък тип актьорски таланти; Гео Милев навремето вдъхновено отбеляза: „Драматическите актриси като цяло са голяма рядкост у нас – досега сме имали едва две истински велики: Роза Попова и Адриана Будевска.”
Севелина Гьорова