Намеса

"...По същество, човешката култура е изградена така, че през всички времена да има своите верни последователи.
...Лазар Мурджев е един от тях."

...Вървим в някаква посока,
без ясна цел и без илюзии,
бързаме натам, към нищото -
в което се опитваме да вярваме...

МЯРКАТА И ВРЕМЕТО НА ДУШИТЕ НИ
Несъмнено умираме - това е вторият факт, на който мога да дам клетва. Първият е животът.
Всеки човек търси смисъла на вечния цикъл на раждането и смъртта; никой досега не успя ясно да го формулира. Понякога си мисля: А дали самият Смисъл не е именно в търсенето му? Подобно на щастието, което не представлява крайна точка, а по-скоро начин за пътуване.
Дните минават бавно, както казва арабската поговорка, докато годините летят стремглаво. Не спираме нито за миг с усилията си да открием смисъл или да достигнем мечтаната цел. Но понечите са нематериални и невидими – затова започваме да размишляваме върху тях. Да мечтаем, описваме ги чрез поезия и истории. Това всъщност ни отличава от животните – нашата надежда и копнеж за изкуство.
Художникът Лазар Мурджев надхръква само платното; той навлиза и в света на словото. Чрез внимателно подбрани думи и проза дори с кратки фрази той търси красота при пътуването си - свидетел съм на този процес от самото начало. Окуражавал съм го винаги и искрено се възхищавам на таланта му. За радост ние не сме сами в това свое пътешествие; благодарение на изкуството оставяме следи зад себе си. Някои може би като малки парченца по дрехите си, други с дълбоки отпечатъци във водата - подобяващи мини извори. Всичко това показва как човешката култура през вековете винаги е имала свои верни защитници.
Дончо Цончев