Митология на прехода

Художественото представяне на историческите събития често не съвпада с реалността. Понякога обаче то успява да улови истината по-добре... Включени са избрани разкази и новели от Алек Попов, вдъхновени от несигурната символика на тоталитаризма и сюжетите свързани с Прехода. Авторът предлага завладяваща реконструкция на митовете, които се формираха в общественото съзнание през 90-те години чрез абсурдни елементи и черен хумор.

И ето, вече принадлежа към тях... Прониквам между стените, сядам около масите и слушам разговорите на хората. Или се крия в телефонните слушалки. Наблюдавам...
През нощта, когато чуя безспорното призивно звънене на обърнатата звезда, заедно с всички останали тръгвам към огромната сграда в централната част на града. Там е моят офис. Очаква ме пишещата машина. Остава само да напиша поредния си доклад.
"Доклад подаден"

Майка ми не каза нищо; просто посочи стареца с вилицата и изръмжа заплашително. Дядо изпитано премигна - цялото му самочувствие бе изчезнало. Сега пред нас стоеше единствено опустошена развалина, в която времето гризеше последните остатъци от Живота.
"Ще ядем дядо," мислех панически, "ще ядем дядо..."
"Денят на независимостта"

Ако трябваше да опиша управлението през следващите две десетилетия, бих казал само че беше сравнително добро и абсолютно авторитарно. Плащаш данъци и получаваш пътища; консумираш свещена урина и добиваш благословия. Както обичаше да повтаря председателят Мар: това е формулата за социална хармония.
"Пътят към Сиракуза."