Движение

В "Движение" авторът структурира стихотворенията си според дните от седмицата, придавайки по-изразителна наративна динамика на ежедневието и самото движение. Основните теми разглеждат както конкретната, така и метафизичната концепция за света, основана на обичайния живот. Интересно е как древните народи са възприемали фините емпирични напрежения у човека в контекста на седмичните дни. Те не само че дават имена на дните след небесни тела и божества, но също така променят техния ред. Според старинното разбиране във времевия цикъл Марс (вторник - денят на войната) е в централната позиция, докато събота се счита за най-мирният ден (посветен на почивката). Тази интуитивна промяна в естествената последователност на космоса поражда повтаряща се история с дълбок смисъл.

Времето няма да стигне за всичко

Няма да можем да видим
всичко около нас. Времето
просто не достига.
Един по един ще бъдем изолирани от пътуването,
пленници на дреболиите,
загубени сред безсмисленото лудо
сипещо се върху морето време.
(музика в асансьора,
храна в самолета).
За нищо времето няма да бъде достатъчно.

Жоао Луиш Барето Гимарайш (роден през 1967 г. в Порто) е освен поет и преводач – лекар и преподавател по поезия в Университета на Порто. Дебютната му стихосбирка "Има цигулки в племето" излиза през 1989 година, следвана от "Улица Тридесет и първи февруари" (1991), "Общи места" (2000), "Приземен етаж" (2003), "Последна светлина" (2006) и "Времето напредва в срички" (2019). Произведенията му са преведени до много държави като Испания, Франция, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Германия и други. За книгата си "Средиземноморие" получава Националната награда за поезия Антонио Рамош Роза през 2016 г., а сборникът му “Номад” печели наградата Стихосбирка на годината от известната португалска книжарница Бертран през 2018 г., както и Литературна награда Армандо да Силва Карвальо. През 2022 година той получава една от най-престижните португалски награди за цялостно творчество – наградата Песоа.