Съкровището на Лизимах

В миналото се смяташе, че Троя е само плод на въображението на Омир. Въпреки това археолозите установиха, че този град действително е съществувал. Сега остава неясно дали подводното царство, където Одисей е имал свои приключения, всъщност е реално. Ясно е, че морето крие множество тайни, които са привлекли интереса на древния поет.

В произведението "Съкровището на Лизимах" Цончо Родев се опитва да разгледа един от ъглите на това подводно царство - нашето Черноморско крайбрежие. Използвайки ограничената информация за далечното минало и последните находки на археолози-леководолази, той с помощта на своето въображение успява да проникне в области, където науката все още може само да спекулира. Авторът виртуозно води читателя през подводни пещери и сред богатства оставени от древногръцките култури и исаври до улиците на погребания град Бизоне. Той го поставя пред фонтана в този мъртъв град, откъдето продължава да извира кристална вода – символично напомняне за безсмъртието на човешката култура.

Очевидно авторът не разчита единствено на собственото си въображение; той внимателно проучва наличната информация. Стреми се да открие нови начини и средства чрез които човек може да изследва дълбините на моретата. Докато Беляев и по-късно Кобо виждаха решение в биологичната адаптация чрез присаждане или запазване хрилете при ембрионално развитие, Родев насочва фантазията си към модерна техника - изграждане на изкуствени бели дробове. Всичко това е представено убедително." - Вл. Сергиенко (Деца, изкуство, книги, 1966)

Цончо Родев има задълбочени познания за леководолазството и подводния спорт; затова неговите описания са живописни, точни и увлекателни." - Б. Богданов (Народна младеж , 1966)

Това произведение отбелязва стогодишнината от рождението на писателя Цончо Родев и излиза 60 години след първоначалното му публикуване.