Наричаха ме Желязната ръка

Тази версия на романа е посветена на стогодишнината от рождението на писателя Цончо Родев, която ще се отбележи през 2026 година, и излиза петдесет години след второто му издание от 1975 г.

„Наричаха ме Желязната ръка“ представлява исторически роман, фокусиран върху Ивайло и неговата епоха.

Книгата получава награда през 1971 г. от Министерството на просветата, Централния комитет на ДКМС, Комитета за изкуство и култура и Комитета по печата като най-добро произведение за младежта.

Цончо Родев е роден в Провадия на девети юни 1926 година. Завършва основно училище в родния си град, средно образование във Варна и специалност „Право“ в Софийския университет.

Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) работи като адвокат и е депутат в XXIII народно събрание. Той бива убит веднага след 9 септември 1944 година и впоследствие посмъртно осъден на смърт от т.нар. Народен съд (извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на България от Червената армия СССР и преврата от 9 септември 1944 г., който нарушава действащата Търновска конституция; функционира между декември 1944 г. - април 1945 г., когато унищожава държавния елит).

Поради факта че баща му е жертва на Народния съд, Цончо Родев не може да практикува юридическа професия и насочва усилията си към литературата. Написал е множество исторически творби, фантастични истории и приключенски романи както за деца така и за юноши.