Борхес и другите - там

Отец Николай е чувствителен към света и неговата повърхностна красота: дори критичният реализъм не му допада (колко всъщност може да бъде критичен един реализъм?). Той поддържа дистанция от безвкусната мистика, недоизработената литература и непълноценния живот, както и от всякакви крайни екстремности в есхатологията, готов е да се бори с тях дори с чиния гореща шкембе чорба.

Въпреки стереотипите, Николай Петков вярва, че животът имитира литературата и хората произлизат от своите истории. Своята връзка със споменатите истории той свързва с професията си: „Както трахеята пропуска въздуха, така и свещеникът трябва да пуска историите – нека те преминават през него.“

Николай няма нужда да бърза. Неговото спокойствие създава усещане за неспокойство у другите. Използвайки привилегията на селски поп, той успява да разказва по такъв начин, че всяка история става нова история. Спонтанно му идва желанието да внася "ефекта на забавяне", който можем да видим още при Омир. Прозата на отец Николай не е агресивна или натрапчива; тя действа като бавен съблазнител.

Георги Каприев