Мир вам

"- Мо, трябва да установим дали светът все още съществува или вече е изчезнал - каза Ут и замълча, оставяйки Мо сам да размишлява върху това огромно понятие…

Романът започва като антиутопия – земята изглежда безжизнена и пуста, а наименованието "свят" звучи условно, тъй като дори не остава спомен за онова, което е било. Всичко около нас изглежда повредено и фрагментирано, но все пак продължава да съществува по някакъв начин. Неусетно тръгваме с Мо напред, без отговори и без надежда за постигане на надеждата... Дали можем да приемем това за антиутопия?
Стилът на романа е пронизан от псалмична образност. Символите и значенията от древния Завет проблясват почти във всеки ред и ни приканват да усетим дълбочината на Давидовото слово.
Може ли животът в света отново да се възроди чрез смисъла на Думите от Книгата?"