Ексхумация на слънцето

Съществуват поетични произведения, които действат като източници на литературност и са трудни за намиране, тъй като се намират на приземното ниво на жанровата чувствителност. След публикациите „Посичане на ореха“ (1987) и „Немам думи, истина ви казвам“ (2015), в новото си творение „Ексхумация на слънцето” Юрий Лучев продължава да ни убеждава в идеята, че поезията е жива материя, която не приема повърхностните жестове на нашата оскъдна реалност. Тя представлява преди всичко интелектуално предизвикателство срещу човешките миграции и забравеното наследство, напомняйки ни, че съществуващите условия не са само от последния момент. В „Ексхумация на слънцето” читателят може да открие изключителна поезия с дълбочина до крайна степен; тя представя бързо развиващи се интелектуални идеи, способни да генерират култура и познание чрез универсален език със силно визуално съдържание. Тези образи и значения надскачат дребнавостта на историческия контекст – безсмислен за времето си, но постоянно опиращ се сам в себе си. Поезията на Юрий Лучев не е просто защита чрез интелектualността; тя е драматично личен прочит върху предупреждението от финалната глава на Апокалипсиса: ако някой премахне нещо от думите в тази пророческа книга, Бог ще заличи делата му от книгата за живота...

Ангел Дюлгеров