Венера и Адонис

Поемата на Уилям Шекспир (1564 - 1616) разказва за нещастната любов на Венера, богинята на любовта и красотата, към изключително красивия юноша Адонис. Той е защитен от стрелите на Купидон, но не и от зъбите на глигана, в който вероятно се е превърнал ревнивият бог Марс.

В произведението има много сълзи, но липсва прекалена сантименталност; присъства страст и еротика без вулгарност. Изобилието от ярки сравнения и метафори придава стиловост без натоварване. Това се дължи на божествения талант, с който Аполон е дарил Шекспир — способността да вдъхновява всичко, до което стига неговото перо. Затова четиристотин години след смъртта му стихотворенията му продължават да пленяват любителите на изящното слово.