Романи

Пол Боулс (1910 – 1999) е роден в Ню Йорк, САЩ. Той започва да композира музика и да пише кратки истории още на четиригодишна възраст, а на седемнайсет години публикува свои стихотворения във френското списание за авангардна литература Transition. На осемнайсет годишна възраст тръгва на пътешествия из Европа, Северна Африка, Мексико и Централна Америка. Като ученик на Арън Копланд, той бързо се утвърдил като талантлив композитор. През 1945 г. отново започва с писането на разкази и през 1947 г., когато се премества да живее в Танжер, Мароко, насочва всичките си усилия към художествената проза. Написал е четири романа: „Чай в пустинята“, „Изгубени в дъжда“, „Къщата на паяка“ и „Нависоко над света“, както и над сто кратки разказа, една стихосбирка и множество пътеписи. Живее в Танжер до смъртта си през 1999 г., а географската му изолация не го откъсва от света; напротив - тя увеличава интереса към него – Труман Капоти и Гор Видал го посещават в Мароко, а Уилям Бъроуз, Алън Гинсбърг и Бернардо Бертолучи проявяват уважение към неговото творчество.
След кончината му The Times го нарича "една от най-необичайните и неконвенционални личности за своето време", докато The Independent отбелязва: "Боулс беше мистик с многобройни таланти ... ще остане запомнен като един от водещите автори на XX век."