Белите ми нощи

Внезапно ме сполетяха белите нощи, които сякаш сами започнаха да се оформят. Всички стихотворения при мен идват по свой начин – независимо, без да питат и без да мога или желая да ги контролирам. Затова са верлибри, свободни стихове, които рядко успявам да настигна. Никога не съм анализирала защо творбите ми изглеждат така – в момента, в който излея думите на хартията, те вече не принадлежат само на мен; те започват свой собствен живот. Поради тази свобода решиха да пренебрегнат пунктуацията и не искат да бъдат ограничавани от точки и запетайки. Интелигентният читател трябва самостоятелно да интерпретира текста и свободно да добавя знаците за препинание според своя вътрешен ритъм и усещанията си. Смятам, че това е справедливо. Както казва Томас Хигинсън: „Когато една мисъл ти взима дъха, граматичните правила нямат значение“. Така че няма нищо лошо човек понякога просто да игнорира правилата на граматика в някоя бяла нощ; напротив…
Маргарита Петкова.