Има още време

Дияна Тончева майсторски съчетава скуката от живота с привлекателността на разказването. С всеки нов сюжет, читателят все повече се потапя в света на Кая, започвайки да изпитва състрадание и да носи нейните бремена. Жената с остри рамене и гол гръб, обърната към нас, ту изчезва, ту става по-осезаема; този процес между видимостта и невидимостта ненатрапчиво ни води до момент, в който я виждаме все по-ясно. Виждането играе важна роля в живота на героите – независимо от тяхното значение; във всяка история очите имат своя функция - било то основна или вторична. Очите и небето са ключови: спрямо ежедневните проблеми погледът е отправен към небесата, откривайки безкрайността и добротата. Особено значима е именно тази добрина.

Разказите на Дияна Тончева разглеждат вечни теми като старостта и самотата, милосърдието към другите (независимо дали те са хора или животни), добротата и любовта – независимо дали е споделена или не. Те подчертават неудовлетворението от начина ни на живот, способността да ценим кратките мигове на щастие през времето и умението да запазим детското удивление пред света около нас. Не можем да пренебрегнем също така необходимостта от смирение при справянето с житейските предизвикателства.