Живея другаде

Преминавайки вече прага, оставям зад себе си земните ни реалности. Заедно с теб се издигаме в големия полюшващ балон и отлитаме в стратосферата. С финес, подобен на строфа, се възнасяме към неразбираемото и мимолетното пространство. Забравили за оазиси-миражи, проникваме в същността на нищото. Въпросът е: търсим ли или всъщност намираме? Отекващо във вътрешния ни свят безвремие стремим да преобразим в нова суша, преодоляла бури, урагани и понятия – място, където да приютим самата същина, която отдавна сме подозирали и никога не сме докоснали.