Неща, места и хора

Този предговор е натоварен с трудната задача да разясни на внимателния читател и най-вече на самия автор, защо един художник е решил да публикува книга. Вероятно суетата, която рано или късно обхваща човек, особено след петдесетте години и изживявайки т.нар. интересно време, може да бъде катализатор за такова самоуверено начинание. Или пък това е част от съвременната тенденция все повече хора – от политици до интелектуалци и дори личности с необичайни занимания – да споделят свои текстове, есета и мемоари. Днешното усещане, че всяко усилие остава безсмислено ако не се документира в книга, се утвърди категорично в обществото ни. Тази уникална форма успява сама по себе си да придаде значение на съдържанието независимо от качествата му.

Наистина книгите привлекат амбиции по магнетичен начин и често деформират тези стремежи в една от големите иронии на нашето време; даже хора, които никога не четат книги, започнаха активно да пишат - подобно на шегата за чукчата: той не бил читател а писател. Всичко казано досега изглежда почти автобиографично за автора, който всъщност не е професионален писател. Но въпреки това има натрупани думи, уроци за живота и много спомени, които рано или късно започват да търсят своята публика. Авторът желае уверението че всичките тези моменти са били реални затова решава да ги опише.

Думите парадоксално оказват се по-популярни и разбираеми отколкото образните метафори или многозначителните внушения в пластичните изкуства. Вероятно затова всички художници оставят следа чрез текстове с опитите си да дадат ответ на вечния „досаден" въпрос: какво възнамеряваш да кажеш с тази картина? Да! Тази книга представлява сборник от различни текстове във времево отношение and е опитът на автора към този основополагающи въпрос.
Андрей Даниел