Страсти и контрасти в три Българии

Емоциите вече са се успокоили. Осъзнавам какви способности притежавам и самочувствието ми е нараснало. Разбирам, че мога да пиша не само политически анализи, но и истинска „литература”. Мемоаристиката също попада в категорията литература, нали? Когато размишлявах как да завърша третата си книга, у мен се утвърди убеждението, че финалната глава трябва да бъде различна от предходните. Как? Чрез избягване на традиционната „литература”. Реших, че тя трябва да съдържа политика.

„Политика” ли? – вероятно ще възрази някой. – Още веднъж? Стига толкова! Политиката ме уморява.” Вероятно сте чували изказването: „не се интересувам от политика”, нали? То идва от хора с всякакви възрасти и полове; винаги съм смятал, че тези индивиди или им липсва развитие в интелектуален план, или все още не са преминали през пубертета. Изразът „политиката не ме интересува” е просто нелепост без спасение. И ако човек не може да осъзнае собствените си абсурдни твърдения, то това означава само едно: той е ужасно глупав.