Грешница в полумрака. Хуморески

Утешение за душата

В един момент осъзнах, че съм станал идиот. Нищо необичайно не се беше случило; просто се събудих сутринта, избръснах се, взех си душ и закусих преди да отида на работа. Въпреки това през целия ден ме мъчеше чувството, че съм идиот. И знаете ли, усещането не е особено силно – нито боли, нито пък ти е студено или изпитваш дискомфорт. Просто така го чувстваш – идиот си и толкова.

През работния ден опитвах да следя как реагират хората около мен и нищо странно не забелязах. Всички ми говореха нормално, сякаш бях напълно обикновен.

След края на работното време реших да спра в близкото кафене. Поръчах водка с кола - първа и после втора... Но все пак нищо не се промени; продължавах да бъда идиот.

Когато се прибрах у дома, жена ми гледаше любимия си сериал.
- Марче - казах нежно докато я прегръщах - знаеш ли какво? Аз съм идиот! Тази сутрин...
- По-късно! - прекъсна ме тя нетърпеливо. - Изчакай малко да довърша филма...

След като приключи с шоуто й разказах всичко направо без увъртания. Имах нужда някой да чуе моето признание.
- Казвам ви - рекох - аз съм истински идиот! Осъзнах го тази сутрин!
- Да бе, разбира се! – отговори тя с усмивка на лицето...