Караманци

Преди години много обичах да посещавам магазина в стария ми дом и там да откривам забравени или напълно непознати предмети – неща, които може би са били оставени от мен или от някой друг. Има вещи, които са забравени, и според мен е без значение дали ти самият си ги пропуснал или пък друг човек; те просто изглеждат като забравени и носят със себе си определена история...

Точно в тях се крият най-загадъчните и необичайни светове... Изкуших се за миг да опиша най-привлекателните от тях, но след размисъл осъзнах, че тази дума не е точна. Световете на забравените предмети всъщност не притежават привлекателност. Те са тихи и мрачни. Не става въпрос за луксозни места като Париж или скъпи автомобили; тези светове нямат способността да те привлекат по традиционния начин – както повечето неща в нашето сравнително просташко съвремие, където дори свещената литература трябва да бъде лесно смилаема, примамлива и достъпна.

Разказите на Тушков представят старинните вещи - забравени в мазета и лишени от интерес за никого. Представям си интелигентен човек с лампа в ръка, който слизайки в мазето осветява загадъчните артефакти. Пред него бавно се разкриват скритите светове на тези вещи под звуците на нежна музика. Визията ми включва човека със свещта! Завиждам му...