Метро 2034

Годината е 2034.

Целият свят изглежда като разруха. Човешката раса е почти напълно унищожена. Радиацията прави полуразрушените градове негодни за обитаване. А извън тях, според слуховете, се простират безкрайни опустошени пустини и мутирали гори. Но никой не знае със сигурност какво се крие в тези места.

Цивилизацията бавно изчезва. Спомените за миналото величие на човечеството са обвити в митове и легенди. Повече от двайсет години са минали от момента, когато последният самолет се е издигнал във въздуха. Железопътните линии, корозирали от времето, вече не водят до никъде. Величествените строежи остават недостроени и разрушени. Радиочестотите мълчат; операторите чуват само тъжно виене при опит да уловят сигналите на Ню Йорк, Париж, Токио и Буенос Айрес.

Само две десетилетия са минали след този катаклизъм, но човекът вече не владее планетата си. Създанията, родили се под влиянието на радиацията, значително по-добре адаптирани към новата реалност от хората сами по себе си. Епохата на човечество скоро ще достигне своя край.