Мечти и тайни

Гданск, улица „Полянки“, пролетта на 2009 година. Г-жа Данута започва да се връща в спомените си. Какво да разкаже първо? Как да подреди многобройните събития и всичко, което е преживяла през годините? Какви думи да избере за себе си? Тя взима филма „Данка“ – документален материал от преди две десетилетия, който показва моменти от семейния живот през 80-те години. На кадрите виждаме майка с децата около нея; жена, която обелва картофи и приготвя супа за обяд; семейството на излет край езеро; съпругът й, оценяващ усилията й и тя самата правеща същото. В студен декемврийски ден Данута преминава през кордон на ЗОМО, за да остави цветя на Паметника на загиналите корабостроители вместо Лех. Има концерт на Джоан Бейз у дома им в квартал „Заспа“. Сцените от получаването на Нобеловата награда са тържествени и емоционални. Участие в митинг в САЩ... Реакцията й към тези стари кадри е учудваща. В началото наблюдава безразлично и казва на братовчедката Алина: „Ела тук! Виж как беше тогава!“ След малко очите й се напълват със сълзи. После хваща главата си и прошепва нещо тихо. Филмът завършва с мълчание… Изведнъж чувахме остри думи: "Защо показахте всичко това?! Кому са нужни тези чувства?! Сега възприемам онези събития по абсолютно различен начин и не мога да позная себе си." Не предполагах, че мога да проявявам такава сила или положителна енергия по онова време... За мен изглежда като друг човек - определено не бях аз! /Пьотр Адамович/