Седнал във въздуха

Този сборник съдържа разнообразие от текстове, написани предимно за вестник „Сега“ от 1999 година насам. Докато ги събирах на едно място, забелязах, че независимо как ще ги подредя хронологично, основният смисъл остава почти неизменен. Съществуването си остава непоклатимо, подобно на възклицание на кърлеж, захапал задника на стара слоница. В това се крие и цялата привлекателност на опита да използваме думите с цел да овладеем света – в неговата непроницаемост!

Почтеността изисква да предупредя бъдещия читател: този опит е неуспешен. Без значение дали ще прочетете тези публицистични откъси или книги като „Пилешка супа за душата“, „По следите на изгубеното време“ или някой дзен наръчник, вашият живот няма да стане по-щастлив. Светът няма да се преобрази в по-добро и разбираемо място за вас. Писаното слово не предлага щастлив край; оставя само надеждата, че краят все пак може би не идва – макар всички ние знаем истината.

Един ден старата слоница просто ще седне... И когато се изправим пред Великия системен администратор (както и да го наречем), трябва със сила да признаем: Не успяхме да разберем доброто и злото; така и не схванахме кое е грях и кое - праведност. Но поне имаше моменти на удоволствие.

И последното ми желание е свързано с надеждата аз да бъда част от последното българско поколение, което осъзнава стойността на свободата на словото като нещо ценено! Надявам се съм последният човек с чувство за хумор, който вярва ежедневно трябва да защитава правото си свободно да говори и пише според своите мисли. Искрено желая след време всеки случайно попаднал тук читател веднъж дори леко ме присмехува или още по-добре – въобще нищо от текста му няма смисъл! Надявам се…