La Crise des sciences europeennes et la phenomenologie transcendantale

"La Krisis, чийто основен ръкопис е от 1935-1936 година, всъщност представлява завещанието на Хусерл. Това само по себе си подчертава значението му в контекста на хусерлианските изследвания. Но привлекателността на този текст произтича от по-дълбоки причини и основания. Тук не само че приключва историята на феноменологичната инициатива, която започва три десетилетия по-рано, нито пък се ограничава единствено до края на съвременната западна философия - това е одисея за знанието в стремежа към Себе си; тук също така завършва съдбата, която управлява тази история.

Размисълът на Хусерл е структуриран около принципа на обратното движение: в първата част той ни води назад отвъд рационалността на модерните времена чрез дълга и впечатляваща деконструкция на историята на съвременната философия, докато не разкрие забравеното и потиснатото във Lebenswelt (живейния свят). Във второто движение обаче Lebenswelt се разделя между Welt (света) и Leben (живота) - раздяла, при която първият става конституент, а вторият – неговата конституция в абсолютната егология. Ключовият момент в това обръщане е двусмислието във феноменологията на възприятието."