Стъкленият похлупак

Естър Грийнуд получава щедра стипендия за обучение в престижен университет и пристига в Ню Йорк, за да започне стаж като редактор на популярно списание – невероятна възможност, която е заслужила благодарение на своя труд и талант. Тя вероятно предизвиква завист у много млади момичета из цяла Америка, обградена от писатели и поети, участвайки в партита, фотосесии и модни ревюта. Би трябвало да преживява най-славните моменти от живота си...

Но вместо това идилията бързо се превръща в истински кошмар. Естър постепенно потъва в тъмен период на депресия. В онези години такова опасно състояние често се разглежда като признак на слабост и лечението му включва електрошокове; младата жена не бива взимана насериозно. Амбициите й и мечтите я притискат все повече – подобно на стъклен похлупак, а опитът й да намери себе си сред хаоса от очаквания – както чужди, така и собствени – се трансформира в отчаян зов за помощ.

В своя многократно преиздаван роман Силвия Плат деликатно запознава читателя със същността на емоционалния срив на Естър. Стилът й е толкова наситен, че лудостта на героинята изглежда страшно реална дори рационална. Романът „Стъкленият похлупак“, който вече 30 години не беше излизал на български език, представлява остроумна но болезнена изповед и задълбочено проучване на най-мрачните бездни във човешката психика - литературен шедьовър с огромна стойност.

„Сложих животa си пред мен като смокиново дърво от разказа.

На върха на всеки клон ме примамват сочни плодове със светло бъдеще: една смокиня символизираше семейството ми с деца; друга обещаваше кариера велика поетеса; трета показваше успешното преподаване; четвърта бе И.Джий - удивителната редакторка; петата ме отвеждаше до Европа, Африка или Южна Америка; шестата носеше имена като Константин или Сократ сред множество почитатели с необичайни професии; а седмата представляваше олимпийска шампионка по гребане... Имаше още много смокини напред!

Сядах под клоните этого смокиново дърво умирайки от глад просто защото не можех да реша коя смокиня да избера. Исках всяка една от тях! Но ако избера само една значеше да загубя останалите… докато стоях там безсилна какво решение да взема , плодовете започнаха да съхнат чернееят единично паднали около краката ми."