Надеждата умира последна

Тевтонският лес, 26 години след Христа. На бойното поле се водят ожесточени сражения между германските племена и римските легиони. Командирът Квинт Валерий Цепион е убит със стрела в своята палатка след предателство. Но от кого? Съпругата му Вера загива в битката – причините остават неясни. Истината за събитията познават само двама души: Марк Валерий Цепион, който ще стане генерал, и Публий Аврелий Стаций, бъдещ сенатор, споделил любовната си нощ с Вера Клавдиана, майка на приятеля му Марк.

В Рим през 46 година сл. Хр., форумът е изпълнен с шумна тълпа, която очаква да приветства своите герои - церемония по посрещането им с овации – най-високата чест за римски войник. Този път почетен е вече генерала Марк Валерий Цепион. Пожарите осветяват хълмовете на града. Антоний Фелиций, спекулант, бива намушкан докато слизал от носилката на Публий Аврелий Стаций, облечен в неговата туника. Сенаторът-детектив чувства вина към жертвата – човекът може би е пострадал вместо него. Заедно с приятелката си Помпония, интенданта Парис и верния секретар Кастор той трябва да разкрие убийството и пироманите около него; освен това трябва да опровергае подозрения относно собственото си участие както тогава преди двадесет години, така и сега. Единствено откритият убиец на Антоний Фелиций може да го защити истински; без конкретни доказателства той разглежда различни възможности: любовни връзки или омраза; примамливия блясък на златото или стремежа към власт – защото тронът в Рим никога не остава празен.