Запечатаният ангел (Избрано)

„Времето на Лесков все още не е настъпило. Той е писателят на бъдещето." /Л. Н. Толстой/

В началото на XX век творчеството на Николай Лесков започва да се възприема като "явление", а той самият става известен като "най-руския от руските автори, който дълбоко и широко познава руския народ в неговата същност".
Лесков не може да бъде наречен класически романист от XIX век; той не е нито Толстой, нито Балзак, нито Дикенс, въпреки че в произведенията му могат да се открият различни техники и влияния от традиционната европейска проза. Основно той е разказвач с изключителен талант – наследник на големите разказвачи от миналото, чиято памет живее в безкрайните руски равнини.
Творецът вижда себе си най-вече като "иконописец" и едва след това като "повествовател". Затова персонажите му са особено колоритни, но изглеждат „безперспективни“, сякаш идват от друг свят вместо да бъдат описани реалистично.
Чудатостта носи тайната за добротата. А ключът към тази загадка не се намира у него самия, а някъде другаде.
"Винаги съм осъзнавал значението на Евангелието, където според мен е закодираният дълбок смисъл на живота," пише Лесков.