Рязко

За цялото поколение, появата на Людмил Станев вече е част от миналото. Завиждам на тези млади хора, които ще го открият с настоящото издание. Убеден съм, че те ще изпитат същите чувства, каквито ние имахме при всяка нова негова творба. А това чувство е радост – радостта да се четат интелигентно и свободно написани текстове, в които хуморът достига висоти като у Аристофан и е смешен като при братя Маркс, Монти Пайтън и Уди Алън взети заедно. Това е наслада да усетиш истинските игриви възможности на българския език, който до този момент не беше разкрил своите дадаистични, сюрреалистични и авангардни аспекти.

Младен Влашки