Чародеецът Бохем

Въпреки че от смъртта на Димчо Дебелянов са изминали 87 години, той остава не само актуален, но и един от най-обичаните поети, особено сред младото поколение в България. Поезията му, изпълнена с искреност, романтика и елегантност, успява да завладее дори най-хладните души. Съвършенството на неговите стихотворения предоставя истинска естетическа наслада за всеки, който се запознае със стихосбирките му.

Дебелянов е сирак и израства в условия на бедност; тя го съпътства през целия му живот и рано го въвежда в българската бохема. Там той става един от водещите поети в началото на XX век. Ако търсим предшественик на неговата бохемщина в историята на българската литература, можем да посочим Христо Ботев сред хъшовете по време на Възраждането. И при двамата бохемското им поведение разкрива свободолюбив дух, смелост и откровеност, както и лична гордост и морални принципи. Общото между тях е краткотрайният им живот (по-малко от 30 години) и загубата им в борбата за свобода.

Най-значителен принос за опознаването на живота на Димчо Дебелянов има сестра му Мария Дебелянова-Григорова, която съхранява част от архива му. Значими са също така писмата от първата му любима Иванка Дерменджийска до него; те разкриват неговата чиста душевност и благородство. Спомените на близките приятели - Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев и други - също играят важна роля за осветляване живота му. Сред тях е Георги Геров – негов другар във войната между 1912 г. до кончината на поета през 1916 г.
Здравко Дафинов