Музеят на безусловната капитулация

Изгнаникът усеща, че неговото състояние на изгнание прилича на структурата на съня. Непредвидено пред него се появяват лица, събития и образи, привлечени от магнетичната сила на съновидението; внезапно той започва да вярва, че животът му е бил написан предварително, дори преди да се реализира – изгнанието не е следствие от външни фактори или личен избор, а координати, които съдбата е очертала за него отдавна. Завладян от тази сладка и вълнуваща идея, изгнаникът пристъпва към разгадаване на несръчните знаци и възелчета и изведнъж осъзнава тайното сходство между всичко около себе си – открива дълбоката логика зад символите.