Буквар с различни поучения - 200 години (юбилейно издание)

Юбилейно издание по случай 200 години.

Букварът с различни наставления на д-р Петър Берон, известен под името Рибен буквар, е публикуван през 1824 година и има съществено значение не само за развитието на педагогическите концепции, но и за оформянето на българския книжовен език.

Този буквар представлява първото произведение, при което българският книжовен език става напълно народен. Безспорно е, че преди него творбите на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански са написани основно на народен език, но съдържат много черковнославянски елементи. Дори следващите десет или петнадесет години произведения не могат да се сравнят с чистотата и достъпността на текста в този първи буквар.

Д-р Петър Берон въвежда редица специфични норми, които лежат в основата на българската литературна традиция - една от тях е използването на съвременните форми за личните местоимения в трето лице: той, тя, то и те (докато Паисий Хилендарски ползва западни и черковнославянски варианти като -он, -она, -оно и -они). Друга важна характеристика е формата за членуване в множествено число (-те), която Иван Богоров възприема по-късно заедно с Търновската школа; частицата „-ще“ се използва винаги с ударение при образуването на бъдещи времена.

Творчеството на д-р Петър Берон притежава множество заслуги към изграждането на нашия роден език. До 1862 г. то преминава през пет издания с различни корекции (например редуцирането на неударени гласни). Това показва как авторът задава насоките за развитието на книжовния език.