Дръвче зад прозореца

Милка Стоянова се смята за един от най-нежните поетични гласове не само в Бургас, а и в цялата страна. Нейните стихотворения предизвикват лека меланхолия, която носи усещане за носталгия и тъга; обаче те не ни натъжават, а по-скоро провокират усмивка, изпълнена със спомени и емоции. Тази поезия представя меланхолията не като физическо състояние, а като метафизично преживяване – истинска поетична метафизика.

Според Митко Новков, основната идея е да се предизвика читателят. Чрез своето въображение, чувствителност и познания в литературата той трябва да интерпретира стиховете и да ги дописва според собственото си разбиране. Поезията остава отворена за различни тълкувания, но също така е завършена - затворена - предоставяйки едно чувствено приключение и послание. Материалният свят присъства там, но с дълбока трансформация; той става неделима част от уникалността на човешкия опит...