Една въздишка на вселената

Когато вселената издава въздишка, поетът е сред първите, които я улавят. Но обратното също важи с пълна сила – вселената чува и отзвука на поета. В това тихо „споразумение“ се раждат стиховете на Милка Яначкова. С времето научих да различавам кога зад една поезия стои истинският живот, преживяванията, автентичната болка и радост. Белият лист изисква искреност и не прощава фалшивите вдъхновения. Затова ме впечатли творческия свят на Милка – с вниманието към земята, загрижеността за нашите деца, носталгията към родината и… надеждата, че все още можем да станем по-добри хора. Именно това прави нейното творчество човечно и в този контекст действително спасително. Успех!

Камелия Кондова, редактор