Съчинения в 8 тома Т.6: Властта е сладко коренче!

Историята, тая учителка, която дава ценни уроци, като обяснява и осветлява събитията, фактите, действията на историческите личности, сигурно ще изтъкне положителното и в публицистичното дело на Захарий Стоянов, онова, което е жизнено в неговата журналистика и публицистика. Тя ще посочи отрицателното и ще го заклейми. И от него дори могат да се извлекат поуки: че журналистът и публицистът трябва да остане верен на идеалите си, на народа си и да не се откъсва като Антей от майката земя. И накрая тя ще направи баланс между черното и бялото, положителното и отрицателното. Историята ще признае, че грешките и увлеченията на З. Стоянов, които сега е невъзможно да се повторят, са много по-незначителни в сравнение с цялостния му патриотичен принос в българската литература и публицистика. А народът - читателите, които и сега се увличат от творчеството му - ще го постави на мястото, което заслужава, на пиедестала между другите свои големи синове.