Книгата на всички неща

Съществуват книги, които можеш да пропуснеш без съжаление. Някои от тях преминават покрай теб като бърз влак и оставят само краткотрайно приятно усещане, което бързо избледнява в паметта. Но произведения като "Книгата на всички неща" са тези, които се задълбочават в съзнанието ти и предизвикват размисли; те търсят отговори и променят възприятията.

Стилът на Кайер е изчистен и елегантен, но притежава поетичност и сила при разглеждане на теми като любовта, щастието, страха, добротата и смелостта. В сюжета почти няма драматични обрати; фактите за семейството на Томас са представени без назидателност или лицемерие. Теми като домашното насилие или манипулирането с религията за морално оправдание не се избягват. Заради това “Книгата на всички неща” представлява красива и деликатна история, която постепенно разкрива труднодостижими истини – какво означава да си добър човек, какво е истинското щастие и какви качества правят човека привлекателен в очите на другите.

“Томас виждаше неща, които никой друг не забелязваше.” С тази фраза започва първата глава на книгата. Мога да твърдя: Кайер описва важните аспекти от детската перспектива по начин, който рядко срещаме у други автори. Децата искат също толкова колкото всеки един от нас - да бъдат щастливи; а най-разбираемият съвет за постигане на това е:

“Знаеш ли къде започва щастието? – попита госпожа Жасмин в главата му. – Там, където свършва страхът.”