Балада за Георг Хених

Малко български книги през последните три десетилетия са предизвиквали толкова емоции у читателите, карайки ги да плачат за Красотата, Любовта и Изкуството. Тази творба сякаш е отворена врата към небето, появила се точно преди Преходът да ни направи цинични и иронични. Виктор Пасков успява да издигне духа ни, след като първо ни е накарал да опитаме дъното.

В „Балада за Георг Хених“ самият Господ присъства с дишането, говоренето и страданията си, стремейки се да изкупи нашите грехове. Пасков е един необичаен проповедник; с тази книга той достига до вечността – едно от най-съществените произведения в (не само) съвременната българска литература.

Ние сме материалите в ръцете на майстор Георг и сами трябва да решим дали ще станем виола или бюфет. Читателите, които изберат виолата, са именно тези на „Балада за Георг Хених“. В тях лежи спасението.

Има книги, които те оставят без въздух; има и такива, които ти отнемат думите. „Балада за Георг Хених“ попада в категорията на онези произведения, след които желаеш просто да бъдеш по-добър човек. Това са най-красивите и вдъхновяващи страници написани на български език досега. Тази кратка творба вероятно представлява върха на българския роман.