В правителството на Жан Виденов. Дневник

У дома всички бяхме наясно, че той води дневник. Когато го посещавахме - а той беше много традиционен човек и настояваше да спазваме обичайната форма на уважение, като идвахме за обяд или вечеря - хапваше набързо. Често имах чувството, че не усеща вкуса на храната; разменяше само няколко думи и веднага ставаше. Не си спомням да съм го виждал да седи доброволно на масата повече от 15 минути, а въпреки оплакванията му относно килограмите и лакомията си, всъщност не беше гурман. А що се отнася до алкохола – по-добре да не говорим. След това се отправяше в кабинета си и сядаше пред поредния годишен календар, който попълваше с дребния си и трудно четим почерк. Тези календари, повечето от които получени като подаръци около Нова година от ЦК на БКП (както правеха много предприятия и организации), в крайна сметка натрупаха 32 броя. Той упорито е водил дневника вероятно от март 1982 г., първоначално sporadicno , след което всеки ден до момента, когато тръгна към болница „Лозенец" за операция на сърцето, след която вече не се върна. В последния ден записа: „Събирам багажа: утре пак постъпвам в болницата; операцията е насрочена за сряда. Имам чувството, че се отправям към самоубийство...". Аз го возих към болницата. Преди да излезем посочи най-горната рафтова част на библиотеката и каза: „Дневникът е там – знаеш ли?". Повече нищо не обсъдихме.

Иван Илчев