В един след полунощ е светло

В пристанището, най-близкият кораб блести с всичките си лампи. Над него свети бяла самотна луна. Странно е, но по време на пълнолуние човешката душа изглежда още по-самотна от обикновено. Тя копнее за пътуване.

Отвъд реалността се чуват дълбоки сирени, а в мъглата сякаш умиращи кораби умоляват за помощ. Но ти си закотвила собственото си плавателно средство в съня и търсиш малко спасение. По вътрешния път... понякога... като кораб сред мъгла.

Някои неща, които ми предостави, времето ги отне обратно. Други остават при мен. Благодаря за щедростта и мъдростта на Вселената, която дава и взема... Във всяка ситуация има смисъл, който не винаги можем да схванем. Може би е достатъчно просто да осъзнаваме, че той присъства в това, което ни прави едновременно силни и уязвими."