Атлас на мъглявите континенти

Приключението представлява дар за човечеството, тъй като най-голямото щастие в живота е да можеш да бъдеш свидетел на света около себе си.

В момента той осъзнава как хората не желаят да се сблъскват с реалността и разбира смисъла на думите на своя баща: в този свят мнозина се страхуват от познанието. Осъзнаването на страданието, жаждата, глада и мизерията предизвиква у тях безсъние; затова те търсят утеха в комфорта на леглата си, вкусната храна и приятелските компании. Понякога техният интерес към света достига до такава степен, че създават свои собствени светове от злато и сребро, удоволствия и развлечения, опити за забавление и похотливост, само за да избегнат мислите за болката. Въпреки това Узун Ихсан ефенди често подчертаваше, че истинската почит към Бога е именно в разбирането на света. Всеки човек трябва по един или друг начин да изследва околната среда. Независимо колко трудни могат да бъдат преживяванията и уроците, приключението остава благословия за всички нас – защото най-великото щастие тук е способността да наблюдаваш всичко.

Това обобщава основната идея на книгата; а ето началото й:

Някои личности в Константинопол

Гностици, агностици, лицемери-контролери на добродетелностите и експерти по разврат едновременно шепнеха помежду си истории за град Константинопол – място известно със своите бурни дни след 7079 години от сътворението или 1681 години след Христос или пък 1092 години след Хиджра. Според легендите една бяла чайка летяла през нощта и привела първите генуезки кораби до брега; когато техният водач - неверникът Пунд - стъпил безопасно върху земята му се сторило сякаш птицата символизира Спасителя. Той открил гнездото й и убеден във важността ядеца плътта Исусova решил да я приготви и консумира. Стари хора твърдели също така ,че генуезките заселници построили висока кула точно там където било гнездото; казвали са ,че от върха й (по-късно известна като кулата Галата) можело с увеличителни стъкла дори невъоръжено око все пак види величествената планина Олимп близо до Бурса . Други обаче считали тези приказки просто измислици вдълбочени от пожарните патрули които искали бакшиш от посетителите . Тези мъжете получавали заплати по десет акчета дневно плюс двайсет акчета допълнително ако навреме сигнализират за огън ; провалили ли се обаче ги наказвали с двадесет удара камшик вся час докато пожара бъде потушен."