Перфидни илюзии

**ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИЗЖИВЯНОТО**

В едно интервю от средата на 20-ти век известният американски автор Артър Милър отбелязва, че литературата получава международно признание единствено когато носи универсално значение. Книгата, която разглеждаме, точно това предлага - съдба, която усещаме като наша собствена. В настоящите разкази откриваме напрежение и екзотика, музика и различни предизвикателства, преминали през българина далеч от родината му. За някои политически фигури публикуването на спомени може да бъде опит за оправдаване на действия в кариерата им; обаче за Михаил Михайлов то представлява искрено желание да сподели с читателите своите преживявания и те също да ги изживеят.

Събитията в високопланинските райони на Абисиния и безкрайните савани на Намибия или дори в пампасите на Боливия и по долината Ориноко би трябвало да интересуват всеки човек, тъй като носят глобално значение. От тази гледна точка споделеното от автора ни обогатява духовно. Подобен тип зависимост е потвърдена многократно от българската история. „Преоткритият“ образ на българите като неразделна част от XIX век произтича именно от записките на чуждестранните пътешественици, които идват у нас движени от любопитство към „дивата“ Европа, само за да се задълбочат във вътрешността на българския народ и неговото значение. Чистосердечната трудолюбива българка с менците до кладенеца вече не изглежда толкова впечатляваща – те осъзнават, че това е страна с уникална писменост и висока култура; разнообразие без което не можем напълно да схванем световната цивилизация.

Тази книга е предназначена както за всяко домакинство така и за всяко творческо въображение. Тя включва неподправен диалог, завладяващи взаимодействия и хуманитарни размисли , които показват таланта на един даровит писател — добродушен авантюрист със световна перспектива. Събитията протичат динамично без ненужни описания; конкретизацията носи трагикомичен оттенък. Ренесансовият мислител Мишел дьо Монтен пише как мрази крайната цел при своето пътешествие понеже то ще приключи; а ние намираме утеха в повторното четене "Перфидни иллюзии", защото чрез искрен език научаваме важни истини относно себе си — такива които смятали сме че знаем — но никога не трябва да забравяме.

Професор Андрей ПАНТЕВ