Кланица пет

През февруари 1945 година, по време на Втората световна война, мирният град Дрезден е напълно унищожен, като жертвите сред цивилното население достигат 135 хиляди. Кърт Вонегът представя тези трагични събития в своя роман чрез шизофреничния поглед на собствените си преживявания.

Главният герой Били Пилгрим изпитва разкъсване във времето и ни отвежда в мозаиката от фрагментирани събития, описани с поетична краткост. В хаотичното бълнуване на травмираното си умствено състояние той преминава през различни моменти от живота си, умирайки многократно и след това се завръща обратно към живота в опити да осмисли абсурда на света около него.

В най-известния си роман „Кланица пет“ Вонегът излага история без ясни злодеи или герои, използвайки свойствения за него стил – абсурдистки и неповторим. Тук смехът често прелива в тъга. Защото войните не се водят от зрели мъже, а от незрели юноши, които тръгват на кръстоносен поход като деца. Те са принудени да танцуват със смъртта и рядко успяват да избягат от този танц.

Такова е положението.

„Проникновена книга! Забавна е, макар че трудно можеш да се усмихнеш – тъжна е, но няма как да заплачеш.“
„Лайф“